Белите овчарски кучета много приличат на белите немски овчарки. Те имат благороден и балансиран вид - малко по-дълъг от високия, здрав, но слаб. Те имат леко широки чела, дълги муцуни, заострени уши и бадемовидни очи с приятелски израз. Вратовете им се наклоняват надолу към мускулестите рамене и крака. Задните им крака са здрави, а опашките им са малко храстовидни.
Белите овчарски кучета са винаги готови да защитават, играят или работят. За да не останат сами в къщата твърде дълго, Белите овчарски кучета жадуват за взаимодействие и участие. Те яростно защитават домовете и семействата си и се разбират чудесно с други домашни любимци. Известни са, че са откъснати от непознати или тези извън семейното звено, че „стадат” деца или лаят защитно.
Белите овчарски кучета имат остри инстинкти и плодородни умове. Много занимания и упражнения ще ги направят щастливи; въпреки това, проследяването, подчинението и ловкостта - или каквато и да е дейност, ориентирана към задачи - ще ги направи още по-щастливи. Скучен или пренебрегван Бяла овчарка може да прибегне до дъвчене на мебели, изкопаване на цветя или други глупости.
Белите овчарски кучета могат да живеят до 11 години. Често срещаните здравословни проблеми включват дисплазия на тазобедрената става, проблеми със ставите и очите. Някои също са склонни да се подуват, така че не забравяйте да ги храните по-малки порции.
Бялото овчарско куче е разработено главно в Америка от щам бели немски овчарки. Интересът към тези бели кученца, които се появяват в кучилата на немски овчарки през цялата история, започва с овчарите от 19 век, които искат белите кучета да се различават от по-тъмните вълци, които заплашват стадата им. В началото на 1900 г. някои бели немски овчарки са били отглеждани заедно и към 60-те години на миналия век породата Бяло овчарско куче е твърдо установена.