Кайро бодливи мишки се срещат в цяла северна Африка, от Западна Сахара в Мавритания и Мароко на изток до Египет, Етиопия, Еритрея и Судан.(„Египетска бодлива мишка“, 2004 г.)
Кайро бодливите мишки са склонни да живеят в сухи, скалисти местообитания, като скалисти каньони, близо до скали или близо до човешки обиталища, където използват пукнатини в сгради. Те могат да бъдат открити и в чакълести измивания, но обикновено не се срещат в пясъчни райони. Срещат се предимно на земята и в дупки, но от време на време се катерят. Обикновено тези бодливи мишки избягват надморска височина над 1500 метра.(„Египетска бодлива мишка“, 2004 г.; „Мишки“, 2008 г.)
Кайро бодливите мишки се определят от сиво-кафяви до пясъчни, бодливи косми, които покриват гърбовете им. Тези косми приличат на бодлите натаралежи. Долната страна на тези мишки е характерно бяла, докато горната част на тялото е кафява, сива или бежова. Тези мишки имат дължина на тялото от 7 до 17 см, тежат между 30 и 70 g. Характеризират се с люспеста опашка без косми, която варира по дължина от 5 до 12 см.(„Египетска бодлива мишка“, 2004 г.; „Египетска бодлива мишка“, 2012 г.)
В литературата има малко конкретна информация за системата за чифтосване на бодливи мишки от Кайро. Социалните групи обаче изглежда са съставени от доминиращ мъж и група жени, което предполага полгиния. Женските имат помощ от роднини при отглеждането на малките си.(Medger, et al., 2010)
Основният период на размножаване на бодливите мишки Кайро е между септември и януари, докато женските са репродуктивно неактивни от февруари до август. Други източници обаче предполагат, че размножаването може да се случи целогодишно. Основният размножителен сезон съответства на началото на дъждовния сезон, който обикновено започва около септември и завършва през април. Увеличаването на наличността на дъжд и храна е може би най-важният фактор за размножаването при женските бодливи мишки Кайро. Този вид достига полова зрялост за около 2 месеца.Acomys cahirinusимат гестационен период от 5 до 6 седмици, около 2 седмици по-дълго от типичното при мишки с подобен размер, което означава, че малките са изключително добре развити при раждането. Тъй като живеят в малки групи (вижте Поведение по-долу), по време на процеса на раждане, женските са склонни да си помагат, като дъвчат пъпната връв и облизват плацентата. Малките се раждат с достатъчно коса, за да терморегулират самостоятелно без помощта на майка и също така отварят очите си при раждането или в рамките на първите няколко дни. Тези мишки са склонни да произвеждат приблизително 1 до 5 потомства в котило и само няколко дни след раждането им бебетата мишки се третират като обикновени деца, където се кърмят от всяка майка в групата и се приемат навсякъде. Невероятно, но новата майка отново е плодородна вечерта на същия ден, когато ражда.(„Египетска бодлива мишка“, 2004; „Мишки“, 2008; Medger, et al., 2010)
куче издава клаксон
Тъй като бодливите мишки от Кайро живеят на групи и се грижат за малките съвместно, майката не е единствено отговорна за родителските грижи. Освен това напредналото развитие на малките при раждането и тяхната ранна независимост означават, че продължителността на родителските инвестиции е сравнително кратка. На третия ден след раждането младите мишки вече проучват и изследват заобикалящата ги среда и на 2-месечна възраст са полово зрели.(„Египетска бодлива мишка“, 2004 г.)
В плен Кайро бодливите мишки живеят до 4 години. В момента няма налична информация за продължителността на живота на този вид в дивата природа.(„Египетска бодлива мишка“, 2012 г.)
Кайро бодливите мишки са много социални животни, които са склонни да се събират в малки групи. Всяка група има един доминиращ мъж, който ще се бие, ако бъде предизвикан от други мъже в групата. 8-те различни вида бодливи мишки в родаАкомисимат припокриващи се географски обхвати. Всички те обаче се хранят по различно време на деня, избягвайки конкуренцията. Например,Acomys cahirinusе нощно времеАкомис русатусе дневен.(„Египетска бодлива мишка“, 2004; Джоунс и Даян, 2000)
В литературата няма информация за домашния ареал на бодливите мишки от Кайро.
Кайро бодливите мишки изглежда използват химически сигнали, за да общуват помежду си, за да предупреждават другите за опасни хищници; обаче има малко информация относно специфични химикали, произведени от този вид. Този вид най-вероятно също възприема околната среда чрез другите си зрителни, тактилни и акустични сетива.(„Египетска бодлива мишка“, 2004 г.)
Кайро бодливите мишки са всеядни и опортюнистични, ядат семена, плодове, сушени растения, паяци, малки насекоми и дори охлюви. Известно е също, че този вид се храни с изсушени египетски мумии. В популациите, които живеят в близък контакт с хората, е известно, че се хранят със зърнени храни, складирана храна и човешки култури.(„Египетска бодлива мишка“, 2004 г.; „Мишки“, 2008 г.)
снимки на пеперуди
Основните хищници на бодливите мишки Кайро са лисиците на Бланфорд (Vulpes cana). За да избегнете този хищник,Acomys cahirinusизползва химически сигнали, за да комуникира с други мишки в тяхната група, за да ги предупреди, че опасността е близо. Въпреки че няма публикувани сведения за други хищници, вероятно египетската бодлива мишка е плячка на различни видове, като нощни грабливи птици и змии.(Джоунс и Даян, 2000 г.)
Кайро бодливите мишки служат като източник на храна заVulpes cana. Те също така са паразитирани от кърлежи и бълхи, които са носители на болести като тиф,салмонелахранително отравяне и петниста треска.(„Мишки“, 2008; Джоунс и Даян, 2000)
Комензални/паразитни видовеКайро бодливите мишки са били широко използвани като лабораторни животни за изследвания в областта на медицината и биологията, включително генетика, вирусология, фармацевтично развитие и изследвания на рака.(„Мишки“, 2008 г.)
Кайрските бодливи мишки унищожават посевите в близост до човешките жилища в продължение на хиляди години и е известно, че разпространяват смъртоносни болести като тиф, петниста треска исалмонелахранително отравяне(„Мишки“, 2008 г.)
Кайро бодливите мишки в момента не се считат за застрашени.
Кайро бодливите мишки са открити за първи път в Египет.
Клара Регула (автор), Сиера Колидж, Дженифър Скилън (редактор), Сиера Колидж, Таня Дюи (редактор), Университет на Мичиган-Ан Арбър.